Постинг
10.05.2011 02:24 -
За или против смъртната присъда
Напоследък много се каза,а и изписа по така наболелия проблем с престъпността,с редуцирането й,с влиянието й върху обществото като цяло.Няма как да не обърнем внимание на случващото се около нас,няма как да останем слепи за реалността,така сурова и несправедлива,но уви, болшинството от нас осъзнават в какви чудовищни и безразлични същества сме се превърнали ,едва когато ни сполети нещо.Нещо,което да разстрои чувствата ни,нещо което да преобърне това,което наричаме свой собствен живот това, което така ревностно пазим,а всъщност не проумяваме как то,бива излагано на опасност именно чрез незаинтересоваността ни към проблемите на обществото. Всеки си казва:""Не ще се случи на мен"",""Защо да помогна,когато няма кои да помогне на мен"".Такава е жестоката деиствителност,болното еведнежие в което израстваме,ставаме личности,но така и не успяваме да се превърнем в човеци...Вихрушката на глобализацията ни кара да забравим филантропията,крепяла ни през вековете и ни превръща в бездушни хомоикономикус.
Ето защо, сега бих искала да обърнем внимание на престъпността,като неизменна и съпътстваща ни.Единствения начин да успеем да променим положението,в което се намира света ни е да преобразуваме мисленето да обществото ни,а това би могло да се случи само ако променим мисленето на отделния индивид.Наказанията,въведени в случай на виновно извършено деяние,са само жалко средство,инструмент за собствено успокоение,начин за ивоюване на утеха за себелюбивите ни души,утехата,че са овъзмездени.Доказателство за това е смъртното наказание.Същността на всяко едно едно наказание,на първо място е овъзмездяване на ощетения,по нататък то трябва да се възприема като мярка,имаща за цел да възпира,назидателен пример за обществото.Но какъв пример може да бъде едно смъртно наказание,какви асоциации може да предизвика в съзнанието на всеки индивид.Лично аз,представяйки си смъртта,виждам жестокост.А както знаем, това провокира още жестокост.Кои сме ние,че да решаваме,кой заслужава да живее,било той убиец или не?Не се ли превръщаме и ние в убийци?И как смъртта на извършителя,ще ни върне жертвата,и как тя ще компенсира липсата на човешко същество,мислещо,чувстващо,обичащо?Точно обратното,ще ни отнеме повече,отколкото ще ни даде.Не е редно да разполагаме с чуждия живот при положение,че не го притежаваме,та нали целта е да възпитаме точно това,че никой няма право да разполага с нещо,което не му принадлежи.
.gif)
С течение на времето се уверяваме,че смъртната присъда не е лек за най-тежките престъпления.Още от древността,преминала през различни жестоки методи,тя си остава неефикасна и неефективна.
Ето защо, сега бих искала да обърнем внимание на престъпността,като неизменна и съпътстваща ни.Единствения начин да успеем да променим положението,в което се намира света ни е да преобразуваме мисленето да обществото ни,а това би могло да се случи само ако променим мисленето на отделния индивид.Наказанията,въведени в случай на виновно извършено деяние,са само жалко средство,инструмент за собствено успокоение,начин за ивоюване на утеха за себелюбивите ни души,утехата,че са овъзмездени.Доказателство за това е смъртното наказание.Същността на всяко едно едно наказание,на първо място е овъзмездяване на ощетения,по нататък то трябва да се възприема като мярка,имаща за цел да възпира,назидателен пример за обществото.Но какъв пример може да бъде едно смъртно наказание,какви асоциации може да предизвика в съзнанието на всеки индивид.Лично аз,представяйки си смъртта,виждам жестокост.А както знаем, това провокира още жестокост.Кои сме ние,че да решаваме,кой заслужава да живее,било той убиец или не?Не се ли превръщаме и ние в убийци?И как смъртта на извършителя,ще ни върне жертвата,и как тя ще компенсира липсата на човешко същество,мислещо,чувстващо,обичащо?Точно обратното,ще ни отнеме повече,отколкото ще ни даде.Не е редно да разполагаме с чуждия живот при положение,че не го притежаваме,та нали целта е да възпитаме точно това,че никой няма право да разполага с нещо,което не му принадлежи..gif)
С течение на времето се уверяваме,че смъртната присъда не е лек за най-тежките престъпления.Още от древността,преминала през различни жестоки методи,тя си остава неефикасна и неефективна.Ще те наглеждам.
цитирайВъпросите с примера, назиданието, възмездието и т.н. са едната страна на монетата. Нея няма да коментирам - това са морални ценноси и въпроси и всеки сам трябва да ги реши за себе си.
НО за мен същественното е, че СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СМЪРТНА ПРИСЪДА НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД. Не може да се съживи екзекутирания (даже имаше и един такъв филм, ако не се лъжа, където смъртната присъда беше отменена по време на изпълбнението и и човека си беше екзекутиран при отменена смъртна присъда).
Присъдата "затвор", "каторга" и т. н. , независимо от срока и може да бъде кордегирана - НО СМЪРТТА - НЕ.
Ето затова съм против смъртната присъда - а не по някакви други причини.
цитирайНО за мен същественното е, че СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СМЪРТНА ПРИСЪДА НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД. Не може да се съживи екзекутирания (даже имаше и един такъв филм, ако не се лъжа, където смъртната присъда беше отменена по време на изпълбнението и и човека си беше екзекутиран при отменена смъртна присъда).
Присъдата "затвор", "каторга" и т. н. , независимо от срока и може да бъде кордегирана - НО СМЪРТТА - НЕ.
Ето затова съм против смъртната присъда - а не по някакви други причини.
